„Край на диктатурата“: Черна гора има проевропеец за президент
„ Край на диктатурата “, „ Епохална смяна “, „ Започва ново време “ – този тип гръмки слова ехтяха на възторжените манифестации с фойерверки в Черна гора след избирането на новия президент.
В дребната република с едвам 620-хилядно население в неделя от власт падна Мило Джуканович, който в продължение на три десетилетия беше отпред, въпреки и в разнообразни функционалности. За нов президент беше определен младият икономист Яков Милатович – последовател на дълбоките промени, така мечтани от черногорците отдавна насам.
За 61-годишния Джуканович това проваляне има историческо измерение, а за самата Черна гора то в действителност символизира началото на нова епоха. „ Мило “ със здрава ръка държеше дребната страна повече от 30 години и по този начин се трансформира в един от най-дългогодишните автократи в Европа. Той
построи в Черна гора една корумпирана, клиентелистка система,
която обслужваше основно него самия, членовете на фамилията му и един стеснен кръг другари и членове на неговата „ Демократична партия на социалистите “.
Джуканович започва кариерата си като съдружник на Милошевич, само че след това стартира да се показва за уверен европеец, изведе Черна гора до самостоятелност, участие в НАТО и статут на претендент за приемане в Европейски Съюз. Заради тези му заслуги на Запад си затваряха очите за връзките му с проведената престъпност, за прането на пари и корупцията.
Залезът на Джуканович в действителност има историческо значение за хората освен в Черна гора, а и на целите Западни Балкани, само че това не значи, че бъдещето на дребната република е ясно и несъмнено. Принципно президентската позиция в страната не е изключително мощна, само че
Джуканович и като президент успяваше да ръководи
неофициално, респективно постът има огромно алегорично значение.
Сега тази отговорност ще поеме един млад политик, който даже наблюдаващите в страната към момента се затрдудняват да оценят. 36-годишният Яков Милатович е следвал в Оксфорд, след това като стипендиант се е занимавал с изследвания в Австрия, Италия и Съединени американски щати. Досега е работил основно в банковия бранш и добре познава макроикономическите проблеми на Югоизточна Европа. В същото време обаче няма доста опит в подмолите на политиката в района.
Когато партията на Джуканович изгуби парламентарните избори през 2020-а година,
Милатович влезе в политиката и стана министър
на икономическото развиване. Малко по-късно, дружно с сътрудника си от кабинета Милойко Спаич той основа демократичната партия „ Европа в този момент! “ и единствено преди седмици издигна кандидатурата си за президент.
Милатович не показва никакви сипматии към сръбския президент Александър Вучич, който мнозина считат за крайнодесен националист, само че по тази причина пък наподобява непосредствен до Сръбската православна черква (СПЦ). В Черна гора СПЦ има огромно публично въздействие, доколкото близо една трета от хората в страната се считат за черногорски сърби. Но даже тези 48 % от популацията, които се афишират за чисти черногорци, са болшинство измежду посетителите на СПЦ. Самата черква не слага под въпрос черногорската самостоятелност, само че
моли за по-тясното обвързване
на страната със Сърбия.
Тъкмо връзките със Сърбия са и най-спорната позиция във вътрешната политика на Черна гора. Но извънредно десните, радикално-националистически партии в страната в последно време губят въздействие. А даже черногорските сърби отхвърлят концепциите на Александър Вучич за „ Велика Сърбия “. В страната към този момент няма и никакви съществени пориви против независимостта ѝ.
И Милатович акцентира, че на референдума през 2006-а година е дал своя вот за независимостта на Черна гора от Сърбия. С него като президент Черна гора няма „ връщане към Сърбия “, споделя той, в това време обаче отношението му към така наречен „ сръбски въпрос “ понякога обърква. Докато беше министър на стопанската система да вземем за пример, той написа
въодушевено известие в Туитър
след срещата си с митрополита на СПЦ в Черна гора: по какъв начин двамата разискали проект за повишение на раждаемостта в страната.
Междувременно Милатович звучи по-сдържано. В интервютата си споделя, че се стреми към възстановяване на връзките със, само че че първото си държавно посещаване ще направи не в Белград, а в Брюксел. Той повтаря, че поръчението на гласоподавателите му и неговата лична първостепенна цел са еднопосочни: „ една по-добра, европейска Черна гора “. И прибавя, че страната желае след пет години към този момент да членува в Европейски Съюз.
Текстът е препубликуван от „ Дойче Веле “. Заглавието е на „ Дебати.бг “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В дребната република с едвам 620-хилядно население в неделя от власт падна Мило Джуканович, който в продължение на три десетилетия беше отпред, въпреки и в разнообразни функционалности. За нов президент беше определен младият икономист Яков Милатович – последовател на дълбоките промени, така мечтани от черногорците отдавна насам.
За 61-годишния Джуканович това проваляне има историческо измерение, а за самата Черна гора то в действителност символизира началото на нова епоха. „ Мило “ със здрава ръка държеше дребната страна повече от 30 години и по този начин се трансформира в един от най-дългогодишните автократи в Европа. Той
построи в Черна гора една корумпирана, клиентелистка система,
която обслужваше основно него самия, членовете на фамилията му и един стеснен кръг другари и членове на неговата „ Демократична партия на социалистите “.
Джуканович започва кариерата си като съдружник на Милошевич, само че след това стартира да се показва за уверен европеец, изведе Черна гора до самостоятелност, участие в НАТО и статут на претендент за приемане в Европейски Съюз. Заради тези му заслуги на Запад си затваряха очите за връзките му с проведената престъпност, за прането на пари и корупцията.
Залезът на Джуканович в действителност има историческо значение за хората освен в Черна гора, а и на целите Западни Балкани, само че това не значи, че бъдещето на дребната република е ясно и несъмнено. Принципно президентската позиция в страната не е изключително мощна, само че
Джуканович и като президент успяваше да ръководи
неофициално, респективно постът има огромно алегорично значение.
Сега тази отговорност ще поеме един млад политик, който даже наблюдаващите в страната към момента се затрдудняват да оценят. 36-годишният Яков Милатович е следвал в Оксфорд, след това като стипендиант се е занимавал с изследвания в Австрия, Италия и Съединени американски щати. Досега е работил основно в банковия бранш и добре познава макроикономическите проблеми на Югоизточна Европа. В същото време обаче няма доста опит в подмолите на политиката в района.
Когато партията на Джуканович изгуби парламентарните избори през 2020-а година,
Милатович влезе в политиката и стана министър
на икономическото развиване. Малко по-късно, дружно с сътрудника си от кабинета Милойко Спаич той основа демократичната партия „ Европа в този момент! “ и единствено преди седмици издигна кандидатурата си за президент.
Милатович не показва никакви сипматии към сръбския президент Александър Вучич, който мнозина считат за крайнодесен националист, само че по тази причина пък наподобява непосредствен до Сръбската православна черква (СПЦ). В Черна гора СПЦ има огромно публично въздействие, доколкото близо една трета от хората в страната се считат за черногорски сърби. Но даже тези 48 % от популацията, които се афишират за чисти черногорци, са болшинство измежду посетителите на СПЦ. Самата черква не слага под въпрос черногорската самостоятелност, само че
моли за по-тясното обвързване
на страната със Сърбия.
Тъкмо връзките със Сърбия са и най-спорната позиция във вътрешната политика на Черна гора. Но извънредно десните, радикално-националистически партии в страната в последно време губят въздействие. А даже черногорските сърби отхвърлят концепциите на Александър Вучич за „ Велика Сърбия “. В страната към този момент няма и никакви съществени пориви против независимостта ѝ.
И Милатович акцентира, че на референдума през 2006-а година е дал своя вот за независимостта на Черна гора от Сърбия. С него като президент Черна гора няма „ връщане към Сърбия “, споделя той, в това време обаче отношението му към така наречен „ сръбски въпрос “ понякога обърква. Докато беше министър на стопанската система да вземем за пример, той написа
въодушевено известие в Туитър
след срещата си с митрополита на СПЦ в Черна гора: по какъв начин двамата разискали проект за повишение на раждаемостта в страната.
Междувременно Милатович звучи по-сдържано. В интервютата си споделя, че се стреми към възстановяване на връзките със, само че че първото си държавно посещаване ще направи не в Белград, а в Брюксел. Той повтаря, че поръчението на гласоподавателите му и неговата лична първостепенна цел са еднопосочни: „ една по-добра, европейска Черна гора “. И прибавя, че страната желае след пет години към този момент да членува в Европейски Съюз.
Текстът е препубликуван от „ Дойче Веле “. Заглавието е на „ Дебати.бг “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ